САМОУБЍЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Насилствено отнемане на собствения си живот. На 26 юли 1904 г. става ясно, че Тодор Пеев е починал. Обстоятелствата около смъртта му не са напълно изяснени. Първоначално се говори за убийство, но на по-късен етап се появява информация и за самоубийство. М. Чорбаджийски и др., ДН, 222. Нещастната любов довежда Мицкевича до отчаяние и му подшепва мисъл за самоубийство. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 99. А. Кънчев са погреба тържествено с музика и певчески хор. Разказваха още, че тоя същият ден, когато са случи самоубийството, Ангел бил на гости у благодетеля си. З. Стоянов, ЗБВ I, 96. Тия дни в Лондон се самоубил видният ирландски поет и драматург Дарел Фигис. Причината за самоубийството му била романтична. Разв., 1925, бр. 195, 3. Двойно самоубийство.
2. Прен. Погубване на самия себе си. Стачката има самоубийствен характер, защото застрашава съществуването на унгарците в настъпващата зима, но тяхната единствена надежда е, „че Западът няма пасивно да наблюдава бавното самоубийство на цяла нация“. И. Баева, ИЕС, 292. Не можем да искаме от Сърбия да са предаде безусловно на турските претенции и по този начин да извърши самоубийство. НБ, 1876, бр. 35, 125.