САМОУВАЖЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Уважение към самия себе си; самоуважаване. Подир големите катастрофи, които сполетяват народите, не рядко настават дни на малодушие, на изгубване на всяко чувство на самоуважение. Ив. Вазов, Съч. XIII, 41. Честите убийства и обири, незачитането и омразата към полицията бяха унищожили самоуважението им [на стражарите]. Ем. Станев, ИК I и II, 297.