САМОУВЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е твърде уверен в своите сили, в достойнствата и качествата си. В очите ѝ [на Кремена] няма някогашната безпомощност и детска срамежливост. Гласът ѝ – мъжествен и плътен. Станала е много самоуверена. А. Каралийчев, НЗ, 53. Наместо предишното голобрадо момче сега се яви заякнал и възмъжал левент, самоуверен и смел. Й. Йовков, Ж 1920, 37. – Но аз нямам от какво да се страхувам. – Не бъди толкова самоуверен. Всичко може да ти сервират сътрудници като твоите. Б. Балабанов, Избр. п II, 205. Къде беше гордият мъж, самоувереният Бенковски, човекът, от който трепереше цялата империя? Л. Стоянов, Б, 144.
2. Който изразява твърде голяма увереност. Разсилните се спуснаха към дръзкия посетител, но като видяха внушителната външност и самоуверения му вид, се стъписаха. Д. Димов, Т, 332. По самоуверената походка на Михов виждах как твърдо е залегнало у него чувството, че може всичко. Л. Александрова, ИЕЩ, 260. Погледът му беше самоуверен и горд. Й. Йовков, АМГ, 25. Самоуверен тон.