САМОУ̀К, -а, -о, мн. -и и (остар.) -ци, прил. 1. Който се е учил, който се е образовал сам, без чужда помощ, без учител. В Търново са запазили няколко постройки от даровития самоук архитект Никола Иванов Фичов от Дряново, наречен още Колю Фичето. Ст. Михайлов, БС, 110. Самоукият неизвестен изобретател едва ли е подозирал, че с конструирането на пирея изпреварва с половин век откривателя на водната турбина. Ив. Коларов, Е, 8. От малка съм закърмена с народната песен, защото баща ми е самоук музикант, свири на цигулка и пее прекрасно песните от нашия край. Н. Чапански, ПНК, 7. В чужбина будни българи посещавали и училища за живопис, скулптура и архитектура. Те започнали да изместват самоуките зографи. Зв. Златарев, ДЕБ X (1), 21. Всякой се мисли за такъв [лекар], като прочете едно медицинско съчинение, ще бъде в състояние да лекува всичките болести! Колко хорица умират всекидневно, убити от подобни самоуки лекари! МСп, 1888, бр. 2, 18. Самоука шивачка.
2. Като същ. самоук<ия(т)> м., самоуки<те> и (остар.) самоуци<те> мн. Човек, който се е учил, образовал се е сам, без чужда помощ, без учител. Па и колко самоуци има, които ся трудят да си придобиват научни познания без никаква помощ от преподавателя! Хр. Данов, ЗУА, 3.