САМОУНИЩОЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който самоунищожава. Крайно наивно е да виждаме в „Абсент“ само пагубното въздействие на алкохола – по-скоро абсентът е метафора на самоунищожителния нагон, а в по-широк смисъл – на злото въобще. Е. Сугарев, НР, 198. Вместо да продължаваме самоунищожителната война на цените, по-изгодно е да постигнем споразумение помежду си, като създадем международен нефтов картел и наложим на целия свят еднакви цени на нефтовите продукти. П. Славински, ПХ, 133. От няколко години основното ни учителство се е разделило на два враждебни лагера, които в самоунищожителни борби из учителските съвети, дружества и сред обществото прахосват залудо сили и енергия. СГл, 1909, бр. 25, 2. Самоунищожителен акт. Самоунищожителна война.