САМОУПРÀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Остар. Книж. Автономен (в 1 и 2 знач.), независим. Всяка дръжава е самоуправна и независима, па има свое собствено управление за местните си работи, собствени закони. Ив. Богоров, КГ, 275. Това е началото, след което тепърва се чака съединението на самоуправните факултети в една органическа цялост – университет. БПр, 1896, кн. 4, 152. Гръцките вестници в Атина не одобряват въздиганието на самоуправни области в Европейска Турция. Зорн., 1878, бр. 23, 92.
2. Остар. Книж. Самовластен, единовластен. Петко войвода е родом от Доганхисар. На хайдушко поприще излиза на 7 май 1861 и е хайдутувал до Освобождението. Турската власт го титулува „Горски самоуправен владетел“. БНТв II, 660.
3. Юрид. За действие и под. – който се осъществява самоволно и подлежи на съд и наказание. Звената „Общинска полиция“ осъществяват следните основни дейности: съдействие на общинските съвети и кметства за прекратяване на самоуправни деяния след решение на органите на съдебната власт. ДВ, 2010, бр. 42, 46. Когато някой дойде да му завладява имота, тогава той е в правото си да се отбранява, и то най-енергично. Но веднаж отнето му това имущество, той вече не може сам в собствени самоуправни действия да си възвърне имота. Кр. Цончев, БП, 78.