САМОУПРАВЛЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от самоуправлявам се; самоуправление. В последно време се отделя особено внимание на проблемите на рационалното самоуправляване и саморегулиране в процеса на учебната дейност. М. Андреев, ПО, 122 Самоуправляване на академичната общност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)