САМОУПРÀВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Автономност, независимост. Нашето отечество ся наслаждава от най-широката общинска самоуправност; има обаче и у нас стремление за ограничение правата на общините. Ст. Пранчов, ВТГ, 55. Унгарците сполучиха една самоуправност, каквато почти искаха, и днес австрийский император е принуден да носи титлата австро-унгарский. С. Бобчев, ПОС (превод), 155.
2. Самоуправство; самоуправа. Ако би имало някаква самоуправност от ответната страна върху спорните три дюлюма от нивата, то самийт ѝ първоначален стопанин или неговий повереник би заявили за правата си. РВКС 1890 (IV), 614.