САМОУЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Помагало (учебник, аудио- или видеозапис), по което човек сам, без учител може да изучи нещо. Бях щастлив, че най-после имам достатъчно време да се занимавам с компютър, дори имах личен служебен компютър! Инвестирах дребната си войнишка заплата в книжки самоучители и до края на службата се бях превърнал в истински спец. Т. Димитров, ДН, 218. Илич носеше със себе си две книги: една стара история на Гърция и един самоучител по френски. Стр. Кринчев, ВСП, 34. Самоучител по руски език. Самоучител по китара.