САМОХВÀЛКА ж. Разг. Жена, която обича да се хвали, да се самоизтъква; фукла. ● „Слушайте мене и се учете от мене“ – викаше тя, заставаше на някоя буца, надуваше се и крякаше. Тя мислеше, че нейният глас е по-чист, по-звънлив, по-сладък и по-упоителен. Другите жаби слушаха самохвалката и се смееха. Елин Пелин, Събр. съч. VIII, 155-156.