САМОХИПНÒЗА ж. Книж. Изпадане по собствено внушение в състояние на хипноза; самохипнотизиране, автохипноза. Пациенти с възпаление на стомаха или тънките черва били обучени да отпускат тялото си по пътя на самохипнозата. В. Денков, ПЖП [еа]. В началото на нашия век немският психотерапевт Хенрих Шулц установил, че йогите с помощта на самохипноза командват чувството си за болка.