САМОХÒДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Техн. 1. За машина, техника, оръдие и под. – който се движи със собствено задвижване по време на работа или транспортиране. Скреперите са прикачни или самоходни машини, предназначени за копаене, транспортиране и разтоварване на почва на насип. М. Денчев, МАС, 76. Самоходни валяци се прилагат за специални работи като уплътняване крайните ивици на земното платно, откоси и т.н. Ив. Сакарев и др., НТПС, 89. В тесните улички на селото маневрират две самоходни оръдия. П. Вежинов, ЗЧР, 175-176. Никола-Жозеф Кюно има чин капитан от артилерията. Той решил да направи самоходно транспортно средство, което да се използува като влекач за оръдията. НТМ, 1986, кн. 4, 39. Самоходен комбайн. Самоходен кран. Самоходен шлеп. Бронирани самоходни минохвъргачки. Самоходна гаубица.
2. Който се състои от такива машини и под. Полученото намаление на разходите за единица превоз се дължи на: намалението на независещите от движението на кораба преки разходи за издръжка на самоходния товарен флот. В. Бакалова и др., ИАТП, 189-190. Механизираните пехотни бригади имат в състава си щабен батальон, два механизирани батальона, самоходен артилерийски дивизион, брониран инженерен батальон. АП, 2011, бр. 2, 9.