САМОЦЀЛ, самоцелтà, (рядко) мн. -и, ж. Книж. Нещо, което е цел самò за себе си, не се свързва с постигане на други, по-важни цели. Малко „недодялана“ се струва на някои тяхната поезия, но все пак само този род поезия си остава чист извор от дъното на народната душа. Както на своята доморасла наука, така и на своята поезия народният просветител е гледал като на оръжие за борба в службата му за народа, а не като самоцел. П. Делирадев, ИБ II, 16. „Изкуството е самоцел“ – писа Яворов още в 1907 година, макар това изобщо, а приложено и към Яворовото творчество, да е една безсмислица. Г. Цанев, ПДБЛ, 25. Преди да започне проектирането, архитектът проектант трябва да знае, че архитектурата е композиция на обеми и пространства, които е необходимо да бъдат организирани в хармонично единство. Затова не бива да се гледа на отделната сграда като на самоцел. А. Дамянов, ЖС, 31.