САМОЧУ̀ВСТВИЕ, мн. няма, ср. 1. Емоционално-психическо състояние на човек в даден момент или през по-дълъг период от време, породено от душевните и физическите му сили, което намира външен израз в държанието, поведението и думите. Температурата се повишава над 38°, пулсът се ускорява, самочувствието се влошава, болната силно отпада. Бр. Папазов, КЖ, 233. Умората, намалената работоспособност и лошото самочувствие са водещи клинични прояви [при анемия]. Е. Паскалев, Н, 846. Самочувствието ми е отлично.
2. Усещане, убеждение за собствените достойнства и възможности. Мъжете бяха грабнали пушки, пееха и ходеха въоръжени, накичени с цветя и имаха самочувствието, че са непобедими. П. Стъпов, ЖСН, 264. Бащата на писателя, Иваница Хаджиконстантинов, който владее много чужди езици, живее със самочувствието за превъзходство над другите. Лит. XI кл, 7. Самочувствието му [на баща ми] е пораснало до небесата. Ем. Манов, ДСР, 18. Българинът без възражение ще ти признае едно – твоята сила, ако я имаш повече от него; признава я, без да губи самочувствие, защото е виждал по-силни от тебе. Но дойде ли до това, което се нарича даване на ум, той най-вече не приема. Тук самочувствието му е непоклатимо. В. Мутафчиева, ПШ 1975, 44. Високо самочувствие. Ниско самочувствие.