САМОЮ̀ДА ж. Диал. Според народните вярвания – зло митическо същество от рода на самодивите, което живее в планините, край планинските езера, броди нощно време и се носи на вихрушка из въздуха. С голямо разпространение у траките се ползувал култът на нимфите – богини на природата. Да си спомним по този случай, че в съвременните български народни представи и в народната поезия същите нимфи се ползуват с голяма популярност под името вили и диви, или самовили, самодиви и самоюди. Т. Харманджиев, ИБ I (превод), 63. Отговаря Дан войвода: „Ой та тебе самодиво, / самодиво, самоюдо! / Я отседни врана коня, / че приседни на туй столче, / да та питам що та носи, / що та носи посред нощи?“. Нар. пес., Тр, 1887, кн. 10-11, 579-580.