САМСЍ местоим. Само ед. Диал. 1. За усилване (при лични местоимения или съществителни) – не друг, а именно назованият, тъкмо той, самият. Ден взора ми лови, нощ думите ми граби, / самси се неведнаж обсипах с клевети. П. К. Яворов, Съч. I, 130. Отиде ми [султанската щерка], постоя, погледа, / насреща ѝ самси Манол майстор: / веждите му – крила гарванови, / очите му – два кладенци тъмни. А. Разцветников, Худ. С I, 177. Самси Паисий пътува с хрониката си и дава да я преписват. Г. Бенев, БК (превод), 11. Одисей заповядал на другарите си да остържат този [маслиновия] кривак, а той самси му изострил края, обгорил го на огъня – и заровил го в тора. H. Михайловски и др., ОИ (превод), 95. Ангели тогаз пристъпат, / Янчици зимат душица / и я пред Бога занасят. / Самси я Господ посрещна / и я в рай Божи уведе. Нар. пес., Д. Осинин, ДБ, 99.
2. Като прил. Сам, самичък. Той не се боеше, под небето спеше, / ходеше замислен, самси, без другар. Ив. Вазов, Съч. I, 171. В тъма самси изгубен, да заглуша страхът, / обладал ми душата, аз викнах тъжна песен / на горестна самотност. П. К. Яворов, Б, 28. Дядо Иван, като остана самси с бабичката си, продума: – Жена, страшни години дочакахме. Ил. Блъсков, ИС, 11. – Яжте и пийте, дружина, / трапеза не разваляйте – / ази самси ща да ида / да си потеря посрещна, / да си потеря погубя. Нар. пес., БНТв ІІ, 144.