САМУ̀Н, -ът, -а, мн. -и, след числ. -а, м. Диал. Голям бухнал хляб, обикн. с кръгла форма, изпечен във фурна. Фурната тогава, като една ламя, бълва по 10 – 15 000 самуна на ден, а нощовите, в които се замесва тестото, са цели лодки. Ив. Вазов. Съч. XV, 73. Като погледнеш едрите самуни, като усетиш особената миризма на препечена кора от пшеничен хляб, слюнките ти потичат. Кр. Григоров, Р, 140. – Стига ли хлябът? – подхвърлих аз, загледан в дебелия самун. Н. Тихолов, ДКД, 20. Нане Вуте се облече, взе в една торба половин самун, взема брадвата и бързо излезе. Елин Пелин, Съч. IV, 242-243. В средата на трапезата са сложени два самуна, на които са залепени кравае, а на краваете са замушени клечки с ябълки. СбНУ V, 62. Като втаса тестото, тя умесва от него самунье по 2 – 4 оки и ги реди върху дъска. СбНУ ХLII, 44. // В съчет. със същ. хляб. Отделна бройка от такъв хляб. Да не се хваля, ама с таквази чорба, пардон, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа. Ал. Константанов, БГ, 46. Тъкмо в тая минута се показа Иван. Той носеше под мишницата си един голям самун хляб. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978, 43.
– От гр. ψωμί(ον) през тур. samun. – Друга форма: сому̀н.