САМУ̀НЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от самун. Гърбушката отиде под палатката, измъкна оттам една торба и заизважда от нея кръгли тричави самунчета. М. Марчевски, МП, 107. Манастирските самунчета са близо по една ока едното. СбНУ XI, 157.


Източник: Речник на българския език (онлайн)