САМУ̀Р м. 1. Малък горски хищен бозайник с кафява кожа от семейство порови, който се среща в Русия (Северен Урал, Сибир, Камчатка), Монголия, Китай и др.; зибелин. Martes zibellina. Самурът отдавна е познат като животно с ценна тъмнокафява, почти черна козина. К, 1981, кн. 5, 20. Между другите животни за забележване са: сибирските самури, кашемирските и тибетските кози. С. Бобчев, ПОС (превод), 200.
2. Кожата от това животно; зибелин. – Колкото за премяната на невестата, то ние ще да дадеме това: един кюрк зимен, подплатен със самур, други летен, подплатен с норки. Л. Каравелов, Съч. II, 100. Следвали шейни, покрити с персийски килими, самури или скъпи меки кожи; във всеки впряг имало двойка коне, украсени с пера. (превод) ЛВ, 2013, бр. 30-31, 18. Той [регентът] беше облечен с жълта дреха, подплатена със самур. Ч, 1872, бр. 17, 789. Те [печенегите] препускаха. На главите им желти четвъртити шапки, обшити със самури наоколо. Е. Мутева, РБЦ (превод), 42. Палто от самур. // Дреха от такава кожа.
3. Плат с къси влакна (вълнени, изкуствени и др.) от лицевата страна, които имитират такава кожа; зибелин.
4. Като неизм. прил. Нар.-поет. Самурен; зибелинов, зибелинен. Кога отиваш в чуждо село, / .. / зачеши си черен чомбаз, / накриви си самур калпак. Нар. пес., СбВСт, 277. Паша си хабер проводи: / – Де да е Чавдар, да дойде, / харизма ще му харижа – / на всеки юнак по калпак, / Чавдару самур кюркове! Нар. пес., Тр, 1887, кн. 9, 529.
– От араб. през тур. samur.