САМУРÀЙ, -àят, -àя, мн. -àи, м. Истор. Член на привилегированото военно съсловие в Япония през периода на шогуната (1603 до 1868 г.). Самураите имали малки владения. Главното им призвание било военната служба. Ист. X кл, 141. През 1868 г. император Мутзу Хито решава да се конкурира с великите сили, като въведе в Япония европейските стопански и политически модели. Статутът на самураите е премахнат и е създадена армия по европейски образец. Ист. IX кл, 2012, 193-194. Самураите били воини на служба при шогуните или феодалите, готови да се бият до смърт за своя господар. Ек. Латева, МПЕ (превод), 44. Едва събудил се от сън, самураят излизал на открито. Първата му работа била да направи дихателните упражнения. К, 1989, кн. 7, 42. Всеки път, когато някой самурай съзнавал, че сгрешил, той се разкайвал и без да почака да го осъдят, извършвал харакири. ВК, 1930, бр. 3, 4.
– От яп.