САМУРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Самурен; самуров, зибелинов, зибелинен. Вилип слезна от високи чардак. / Наметнал йе калпак самурлия, / загрънал йе кожух мечетина / и се метна коню на рамена. Нар. пес., СбНУ XLIV, 46. Па подухна ветер низ морето, / събори му калпак самурлия. Нар. пес., СбНУ XLIV, 21.