САМУ̀РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Самурен; зибелинов, зибелинен. Охотниците намерили самуровото живелище. Т. Икономов, ЕПГ, 95. С интерес заразглеждаха самуровата кожа, очите им се оживиха, когато я замачкаха в ръцете си. Гр. Ленков и др., ЛБ (превод), 106. Кутиите му с боя и разтворител си стояха точно така, както ги беше оставил. Така си стоеше и комплектът му четки със самуров косъм. Д. Димитров, ПА (превод), 19. – Я нà ти, любе, таз китка, / накичи калпак самуров, / че тъй му, любе, приляга. Нар. пес., БНТв ІІ, 105.