САНÀЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Мед. Комплекс от действия за оздравяване, излекуване на нещо (орган, рана и под.); саниране. Преди започване на лъчелечение на рака на устната кухина е необходимо да се извърши профилактика за предотвратяване на лъчевата некроза на челюстните кости. Тя се изразява в санация на устната кухина. Ив. Черноземски и др., ДЛП, 16. Санация на пикочните пътища. Хирургическа санация. Антибактериална санация.
2. Спец. Комплекс от действия за укрепване, стабилизиране на сграда и под.; саниране. Предстоящата санация на сградата трябва да доведе до голямо намаление на разходите за отопление. КГ, 2009, бр. 4, 4. Външна санация на панелните блокове.
3. Спец. Комплекс от мерки и действия за укрепване, заздравяване, предотвратяване на фалит на компания, фирма и под.; саниране. Бизнеспланът за саниране включва система от мероприятия за финансово оздравяване на предприятието, определяне на очакваните резултати от санацията. СбФПБ, 120.
4. Истор. Название на авторитарния режим в Полша между 1926 и 1939 г., свързан с т.нар. „оздравяване“ на полската държава. През 1926 г. в Полша се налага т.нар. режим на санацията (оздравяването), олицетворен от генералния директор на армията ген. Ю. Пилсудски. Ист. X кл, 2012, 63. В цяла Източна Европа, с едно-единствено изключение – Чехословакия, през 30-те години се утвърждава авторитарна власт в различни проявления – санация в Полша, монархически режими на Балканите. И. Баева, ИЕС, 69. // Прен. Правителството в Полша през този исторически период.
– От лат. sanatio ‘лекуване’.