СÀНБЕРНÀР м. Куче от едноименната порода (по името на манастира в швейцарските Алпи „Сан Бернар“, където животните първоначално са били обучавани от монаси да спасяват хора, затрупани от лавини), което е с височина до 70 см и тегло до 140 кг, с големи клепнали уши, кръгли и увиснали очи, с двуцветна окраска и с миролюбив нрав. Малкият санбернар изглеждаше трогателно безпомощен, бузите му висяха, ушите му висяха, очите му едва се виждаха. Г. Данаилов, КОС, 114. Иззад ъгъла на къщата се показа големият санбернар и се затича към нас. Пухкавата му бяла опашка описваше широки кръгове, а езикът му бе увиснал навън. Ю. Стойнов, ПИ (превод), 55. Санбернарите са много смели кучета.
– От собств.