САНДÀЛ1 м. Лека отворена лятна обувка, обикн. с ниска подметка, с каишки или прорези в горната част. То [момичето] се наведе неочаквано и почна да закопчава ремъчето на сандала си. Д. Димов, Т, 214. Напред вървеше, види се, млад човек, в нови гумени сандали. Н. Хайтов, ПП, 24. Две млади жени в бански костюми, хванати под ръка, се разхождат до самата вода, която мокри от време на време сандалите им. М. Грубешлиева, ПП, 46. Кожени сандали.
◊ Римски сандали. Вид сандали с дълги кожени каишки или връзки, завързващи се нагоре по глезена и прасеца, носени първоначално от древните римляни и гладиаторите. Обувките на византийците се променили – римските сандали отстъпили място на затворените меки обувки от кожа. Т. Томов, ВПН, 388.
– От гр. σάνδαλον през лат. sandalium и ит. sandalo.
САНДÀЛ2 м. В миналото – вид малък платноходен кораб. Завчера 4 войници, идейки от Русе със сандал, ударили сандалът в синджиря на една дунавска мелница, вследствие на което сандалът се обърнал и заедно с войниците потънал. Плов., 1905, бр. 1311, 3.
– Тур. sandal ‘вид плоскодънна лодка’ и ит. sandalo ‘вид лодка’.
САНДÀЛ3, мн. няма, м. Остар. Сантал. Сандал. Дърво, което расте в Индия, то е благоуханно и бива жълто, червено и бяло. Т. Коджов, Р II, 113. На 6 септември 1522 Виктория се върнала от своето замечателно пътешествие, натоварена с различни миризливи плодове и със сандал. Знан., 1875, бр. 19, 302. Сандал дава червена боя. Д. Мутев, ЕИ, 118.