САНДÀЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Санталов. Турчинът дълго прехвърля черните зърна на своята сандалова броеница, изпуши една лула тютюн и въздъхна дълбоко. А. Каралийчев, ПГ, 125-126. Сандалови пръчици.

Сандалово дърво. Санталово дърво. Щеше да предложи на Карач да замени дървените колони с мраморни, а галериите да раздели с ажурни прегради от червено сандалово дърво. А. Гуляшки, ЗВ, 379. Амбалажната книга изхвърча и върху килима се разпери едно ветрило. Обикновено ветрило от сандалово дърво, каквито носят за подаръци всички, които са ходили в Китай или Виетнам. С. Северняк, ВСД, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)