САНДЖÀК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Истор. В Османската империя – териториално-административна единица, която е подразделение на вилает и включва няколко кази; мютесарифлък. На другия ден аз тръгнах за Свищов, преводчик не при корпус, а при губернатора на Свищовския санджак. Ив. Вазов, Съч. XI, 38. В санджака беше мирно и спокойно, само тук-там се случваха грабежи на черкези и убийства, но това бяха дребни инциденти. П. Стъпов, ЖСН, 219. Рано в началото на пролетта на 1875 година по села и градове на Търновския санджак се разнесе тъжна вест: отец Матей Преображенски починал. Д. Марчевски, ДВ, 94. Вилаетите са делят на санджаци и са управляват от управители. С. Бобчев, ПОС (превод), 41.
– От тур. sancak ‘окръг, провинция’.
САНДЖÀК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Знаме. Лъщяха брони и оръжия, почнаха да се различават стягове и щандарти. Но това не бяха зелените санджаци на пророка, а бяха конските опашки на бейовете и пашите. П. Бобев, К, 239.
– От тур. sancak ‘знаме’.