САНДЖÀКБЕГ, мн. -ове, м. Истор. Санджакбей. Редица анадолски санджакбегове открито се обявили срещу Баязид и очаквали брат му като спасител. В. Мутафчиева, СД, 80. В града [Видин] има крепост и там живee санджакбега. АПС, 1938, т. 2, 93. В първия турски град, в старий Остригом, санджакбегът ги посрещнал с едно бляскаво угощение. ПСп, 1882, кн. 1, 19.