САНДЖÀКБЕЙ, -еят, -ея, мн. -йове и (рядко) -ееве, м. Истор. Управител на санджак1 и командващ въоръжените сили в неговите граници; санджакбег, мютесариф, мютесарифин. През 1480 г. османските извори за пръв път споменават за санджакбей на „Константиновата земя“ и това е бил някой си Аяз бей. Хр. Матанов, ВОКС, 99. Сърби, скотовъдци власи срещу определени привилегии приемат ролята на военизирано население в помощ на османските гарнизони и гранични санджакбееве. Кр. Манчев, ИБН І, 29-30. Белградският комендант предприел отчаяни мерки срещу задаващата се напаст: мобилизирал санджакбейовете на Крушевац и Изворник. В. Мутафчиева, КВ, 113. Кавали записва [в пътеписа], че тук нощували в имарета, който построил санджакбеят за благо на своята душа и за удобство на чужденците. СБНУ ІV, 204.