САНДЖÀКСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до санджак1; мютесарифски. Известно е, че правилата са изисквали заимите да принадлежат към средното ниво на санджакската администрация (субашии, хора на санджакбея, военни командири и др.). Хр. Матанов, ВОКС, 138. В някои санджакски центрове има съдебни отделения. Искра, 1912, кн. 14, 13. Българите, които съставляват такава голяма част от населението на Македония, са лишени от правото да имат представители във вилаетските, санджакските и казалийските меджлиси. СлГ, 1904, кн. 6, 257. При образуването на турското царство отделните области по реда на завладяването им са били управлявани от санджакските бегове, по чин равни на полковници, и от субашиите. СбНУ XIX, 112.