САНДЖÀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Санджакски. В Западна Тракия имаше десетина българи, завършили правни науки в турските университети с право на адвокатска и съдийска практика. Същите права имаха и онези, които бяха учили право и служили в продължение най-малко една година като членове на санджашки или вилаетски апелативни съдилища. Ст. Трифонов, Т, 116. Тоя черковен глава имал право да ръкополага арумънски епископи във вилаетските и санджашки центрове на империята. С. Табаков, АМ, 24. Санджашките и вилаетски апелативни съдилища съдят по апелация делата, които са са съдили първостепенно в първоначалните казалийски съдилища. ДЗОИ I (превод), 90.