СÀНДХИ, мн. няма, ср. Фон. Асимилационни явления, които засягат крайните и началните звукове на две съседни думи; междусловна фонетика, междусловна асимилация. Промените, които настават с крайните и началните звукове при свързването на думите в словосъчетания и изречения, са резултат от т.нар. междусловна фонетика, или сандхи. Т. Бояджиев и др., СБЕ, 96. Фонетични изменения в рамките на акцентното единство се наричат сандхи. Е. Добрева, УОИ, 82. И в чуждестранната, и в българската фонетична литература най-често въпросите на междусловната фонетика (сандхи) не са разглеждани отделно от другите проблеми на фонетиката. ГСУФСФ, 1988, т. 78, ч. 1, 95.
– От санскр. sandhi ‘срещане’.