САНДЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Голям четвъртит дървен или металически съд, с капак или без капак, който е предназначен за съхраняване или транспортиране на продукти, дрехи, стоки, зърнени храни и др. Дворът бе широк, но кален и мрачен, натъпкан с някакви празни сандъци, купища тор и разпрегнати коли. Хр. Смирненски, Съч. III, 168. – Ти ще гледаш утре да направиш скривалището. Имаш ли ракла или сандък за царевица? Ем. Коралов, ДП, 30. По-големият брат посегна към касата – един обкован с желязо сандък – и извади оттам цяла шепа жълтици. Д. Талев, ПК, 33. Кучетата бяха наместени по краищата на парахода, всяко в един пълен със слама сандък. Ч, 1875, бр. 5, 206. Янка на Бальо думаше: / „Почакай, Бальо, почакай / да приспа мама и тато, / че да отвора сандъци, / да натоварим премяна!“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 143. Резбован сандък. Сандък за инструменти. Сандък за муниции. // Стесн. Дървен пчелен кошер. За да се развие една пчелна ферма, най-ефективно е кошерите да са 100 – 150, а цената на един сандък сега е 120 – 150 лева без рамките. Земя, 2008, бр. 178, 18.
2. Дъсчена част на каруца; каната1. Към каруците коларите започват да изработват и сандъци. Те се състоят от странични ритли, дюшеме (потоница) и две дъна. Г. Георгиев, ЕБ II, 126. Някъде, където каруцата захлопваше по някое неравно място, тя се залавяше с една или с две ръце за сандъка, понадигаше се и лицето ѝ се сбърчваше от болка. Й. Йовков, ЖС, 25. Седна, опря гръб на сандъка и накара Дима да сложи глава на скута ѝ. Каруцата изкачи последния хълм и по равен път се насочи към селото. К. Петканов, МЗК, 6.
3. Диал. Ковчег за покойник. Майка му беше много страшна в сандъка, пребрадена с черно, със запалена свещ в ръцете. Д. Габе, МГ, 9. Буци пръст падаха с глух шум върху сандъка в дъното на гроба и погребваха мъртвеца. Ив. Мартинов, ДТ, 187. До неотдавна тука мъртвецът е бил занасян до гроба на черга, без сандък. Обаче в днешни дни се сковава гробен сандък и всеки умрял човек погребват вече по тоя начин. СбНУ XLVII, 215. Край село имат гробища, / във тях са трима ергене: / пръв ѝ гроба копайе, / втори ѝ сандък ковеше, / трети ѝ венец виеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 94.
– От араб. през тур. sandık. – Друга (остар. и диал.) форма: сонду̀к.