САНДЪ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от сандък (в 1 знач.). Острият ѝ поглед се плъзва нагоре и надолу и спира отсреща при бакалския магазин. Отпред са наредени кошове със зеленчуци и сандъчета с плодове. Г. Райчев, ЗК, 154-155. Той я [гвардейската униформа] държеше чиста и сгъната между своите вещи в дървеното си сандъче и често я вадеше, за да ѝ се радва и да си спомня с болка за миналото славно време. Ст. Дичев, ЗС I, 373. Като слънчево петно в сянката на улицата блестяха на отсрещния балкон цветя, китка до китка, в саксии и сандъчета. Д. Талев, ГЧ, 9. От о. Цейлон са получават вече сяка година по няколко хиляди сандъчета с чай. Знан., 1875, бр. 13, 204. Сандъче с инструменти. Сандъчета с патрони. Метално сандъче.