САНДЪ̀ЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от сандъче. Моите богатства се състоеха от едно сандъченце и от необходимите за всеки жив човек завивки и постилки. Л. Каравелов, ЗББ, 38. През кръст накачило сандъченце вето – / то гледа през сълзи – чистачето клето. Ст. Чилингиров, СБД, 21. Какво ли имаше в тоя шкаф? Боже мой! Какво, какво само нямаше в него: бели дрехи, миризлива кесийка за носни кърпички, кутийки, сандъченца! Просв., 1904, кн. 1, 3.