САНИТÀР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице от нисшия медицински персонал, което поддържа чистотата в помещенията на лечебно заведение и обслужва болните при тяхното хранене, тоалет, разходка и др. – Ако ми носите нещо, носете ми обикновени български ябълки! – казвал намусено чичото Харизанов и раздавал с щедра ръка южните плодове на санитарите. Й. Попов, БНО, 139. В стаята влезе санитар, прегледа нещата, които бяха донесли майката и момчето. След него дойде и лекарят. Кл. Цачев, СШ, 145. – Стойте! – закрещях аз. – Аз не съм луд! Но санитарите не ме слушаха. К, 1963, кн. 3, 3. Болничен санитар. Санитар в психиатрия.
2. Воен. Лице от редовия състав във военна медицинска служба, което дава първа помощ на ранените и ги изнася от бойното поле; санитарен. Полковият лекар заповяда всички ранени да се дигнат и отправят назад. Санитарите се разбързаха и разтревожиха ранените. К. Петканов, МЗК, 101-102. Наблизо един млад санитар се суетеше около група ранени. Й. Радичков и др., ГСП, 101. В по-голямата от стаите, която служеше за кабинет, един санитар сменяше превръзката на някакъв войник. Д. Димов, Т, 501. Много от храбрите бранители на Шипченския проход били убити или ранени. В боя влезли даже санитарите и обозниците. Ист. VII кл, 86.
3. Прен. Обикн. с опред. Животно или птица, които ядат мърша, вредители или отпадъци и така прочистват природната среда. Той [обикновеният чакал] е боязливо животно, което денем се крие в храстите и горите, а нощем обикаля около селищата и търси слаби или умрели животни. У нас е санитар в природата. К. Тулешков, ХЖ II, 16-17. Те [враните] се отдалечават, спущат се вкупом на земята и започват да кълват нещо, което ние не виждаме. Може би някаква мърша – нали те са полските санитари. К, 1963, кн. 2, 14. След като излети и започне самò да се храни, то [кукувичето] става един от главните санитари на гората. Кукувицата е една от малкото птици, които пристигат първи в районите, нападнати от косматите гъсеници. ПЗ, 1977, кн. 2, 40.
◊ Аптечен санитар. Остар. Служещ в аптека, който се занимава с по-грубата работа; лаборант.
– От лат sanitas ‘здраве’ през фр. sanitaire и рус. санитар.