САНИТÀРНО-ВЕТЕРИНÀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до санитарни и ветеринарни въпроси, дейности. С тези конвенции се урежда санитарно-ветеринарният контрол на основа, даваща всички гаранции за здравеопазването на животните и потребителите, без да се пречи с това на международната търговия. Д. Георгиев, НСВП, 120. Гражданската санитарно-ветеринарна служба се е завеждала в началото от гражданската санитарна дирекция и като неин началник е бил главният тогава военен ветеринарен лекар Найман. ДНВ, 597. Населението не прилага модерното птицевъдство, не строи удобни и хигиенични курници и не съблюдава санитарно-ветеринарните мерки за предпазване от заразителни болести. ВОВ, 1921, бр. 8, 2. Санитарно-ветеринарно състояние.