СÀНКИМ и (съкр.) СÀНКИ нареч. Простонар. Обикн. като вмет. дума. 1. За подчертаване, когато се подразбира обратното на изказаната мисъл; сякаш, като че ли, чунким. – Ще ги [гостите] хрантутиш с кокошки! Без кокошка санким няма да мине! И. Петров, ЛСГ, 7-8. – Ууу, как са се нализали, мариии... – Санким не ги знаеш ти поповете... Нашият малко ли лока, да не му е уроки... П. Незнакомов, СП, 68. Миндилевци и Бибите аз ги обичам колкото ланския сняг, санким не ги знаем какви са изедници. Ем. Манов, ДСР, 227. – Минчо пристига. За акъл иде той тука… Санким, малко са на бай Асена неговите грижи, ами и чуждите ще оправя… К. Константинов, СЧЗ, 154.
2. Всъщност, в действителност. – Аз му рекох … санким щях да му реча… ама не смеях… Ив. Вазов, МЧ, 21. – Рекох да ти кажа. Ти санким и сам се сещаш… Тая вече може да дойдат годежари. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 79.
3. Като частица: а) при уточняване на нещо казано; значи, сиреч, демек. – Осмият – Скобелчо – е в четвърто отделение. Тая година ще изкласи. – Какво рече? – Ще изкласи, санким, ще мине в първия клас. Ив. Вазов, Съч. XIX, 14. – Ами таквознак бе, писаре – обърна се към секретар-бирника, – можеш ли ме упъти надве-натри как туйнак ще стане тая работа? Санким за документите де, отде ще ги извадя? Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 91. – Изберат – каже – няколко души по-отворени и по-речовити хора, па ги пуснат из махалите да агитират, санким, да приказват. Т. Влайков, Съч. III, 97. А пък за съгласие, санким, дето ще са каже контракт, таквоз нещо да са прави между син и баща, то ще бъде срамота и грехота. Ил. Блъсков, ПБ II, 56. Попо бил будалест, санки, за нищо не му текнуало. Нар. прик., СбНУ XI, 108. б) за усилване, подчертаване на факт, заключение или на точността на твърдението; значи, всъщност. – Знаеш ли, че с тия твои рицари си пленил сърцето на една моя братовчедка, баща ѝ е тютюнджия на едро… Фабрика, санким, има… М. Грубешлиева, ПИУ, 178-179. – Ти, дядо, май се чудиш да влезеш ли в кооперацията, или да не влезеш… – А бе то, кажи-речи, е тъй, току… Какво да правиш! Аз тая земя съм я работил от мъничък. Та си мисля, санким, където земята – там и аз. С. Северняк, П, 9. – И сняг е падал санким – обърна се Голям Крушко към нея, като я стрелеше с големите си кокорести очи. Б. Обретенов, С, 131. Та затова санким дойдох… Да видя как ще потече водата… Др. Асенов, СВ, 157. – Та-а дойдохме, санким, за една работа, вуйчо… – Като сте дошле, ще кажете – окашля се дядо. И. Петров, ЛСГ, 16. в) за изразяване на неодобрение, възражение, недоволство, понякога с отсянка на ирония; зер. – Трай си и прави каквото ти рекоха. – Много ми станаха чорбаджиите – промърмори недоволно бай Кольо. – Санким, каква ми е на мен работата – да правя каквото ми кажат. Ем. Манов, ДСР, 465-466. – Да не са те изпъдили от станцията? – запита той. – Санким каквото си цвете за мирисане… Той не довърши, а само махна с ръка. А. Гуляшки, СВ, 271. – Теб те слави сега цяла Германия – блазе ти; а пък аз съм се затворил вкъщи, не мога да си покажа носа на улицата. И защо, питам те? Че аз, санким, по-малко ли съм заслужил от тебе? Ал. Константинов, Съч., 64. Каква прокопсия, / дека се влача по белия свят? / Санким младувах? К. Христов, Избр. ст, 310. – Е, какво е санким това! Два цванца само да ми дадат. Само два цванца! П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 109. г) за изразяване на недоумение, недоверие, съмнение; нима, дали, ли. – Не е хубаво и много млад да се зачерниш, но санким е по-добре да станеш като Мане Пакерицата, дето е прехвърлил нашата възраст и още ергенин се пише. Кр. Григоров, ТГ, 60. – Нека цяла България покрием с дворци, господа! Е, като е рекъл да я покрием с дворци, да я покрием най-сетне, какво санким – лошо ли е? Ал. Константинов, Съч., 151. Как, санким любовта ми и предаността ми към тебе не са ли достойни за повечко любов? П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 99. Сепнуа се човеко: „Счо ке биде воа чудо? Очите ли ме лажат, или е ваа невеста – санки моата попадиа“. Нар. прик., СбНУ ХI, 108.
– Тур. sanki, остар. sankim ‘сякаш, като че’.