САНКЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Юрид. Който се отнася до санкция (в 1 и 3 знач.). Материалната компетентност на наказващия орган е обстоятелство, което подлежи на доказване пред съда, ведно с всички други обстоятелства от значение за преценка на законосъобразността, правилността и обосноваността на санкционния акт. Л. Панов и др., П, 100. Застрахователят се освобождава от задължението си, защото рискът се е увеличил. Правото му да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума има санкционен характер. П. Голева, ТП II, 207. В дискусията по въвеждането на пробацията отражение намира съвременната тенденция за взаимно проникване на двете санкционни последици – наказания и мерки. ДВ, 2007, бр. 18, 5. Санкционно действие на закона. Санкционна част на договора. Санкционни мерки. Санкционен режим.