САНКЦИОНЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от санкционирам и от санкционирам се. Санкционирането на работниците чрез намаляване на заплащането при допускане на лошо качество не по тяхна вина намира основание в необходимостта да се повиши отговорността на работниците като членове на производствения колектив. Т. Кънчев, НЗТ, 186. За якането се говори като за безспорно установена особеност на книжовния език. Официално санкциониране на тази доста отдавна сложила се норма намираме в правописното упътване на министър Т. Иванчев, с което за доста време се слага край на правописните разноречия и борби, изпълнили почти цялата втора половина на миналия век. Л. Андрейчин, ИНЕС, 75-76. Тия решения на църковната комисия за правата и привилегиите на българския екзарх не са окончателни, защото подлежат на обстойното проучване и санкциониране от Светия Синод. Мак., 1931, бр. 1368, 1. Санкциониране на нарушителите. Санкциониране на престъпленията.