САНКЮЛÒТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до санкюлот (в 1 знач.). През есента на 1792 г. якобинците провеждат политика за продължаване на революцията заедно и в единодействие със санкюлотските маси. Р. Ташева, Я, 47. В тези дни, дните от края на 1860 година, тук [в метоха] е особено оживено, събрание следва събрание. С шума и многолюдието си сборищата наподобяват санкюлотските манифестации, сякаш българското „трето съсловие“ се готви да напада стоящата редом патриаршия, своята Бастилия. Т. Жечев, БВ, 103-104. Площадите се напълнили с младежи от по-заможната и образована класа, които мразели санкюлотските забави. За да се образува сила против якобинците, конвентът се възползувал от това ново настроение. Н. Станев, ИФР, 299.
2. Който е присъщ на санкюлот. Щом в едно национално изкуство изчезне националният обред, щом пресекне изворът на национални идеи, чието начало е в дълбоката древност, то значи, че традицията се е разпаднала, царува санкюлотската непочтителност към светостта на старините. Кр. Куюмджиев, ПЧБ, 15. Санкюлотски патос.