САНОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. За човек – знатен, виден, с висок сан. – Сега от нас се иска – подема пак Константин – да бъдем будни ден и нощ, и то не само спрямо фанариотите, а и спрямо наши сановити люде, на които сме поверили народните работи. Хр. Бръзицов, НЦ, 88. А как щеме да си обясним неговото [на Кирил] влияние на своят брат Методия, който е бил по-стар и по-сановит от него и когото е той накарал да се отдаде после правителствената служба на книгите, а после на проповедта и да стане най-преданият негов помощник? Л. Каравелов, Събр. съч. VIII, 1967, 553. Някой си поет умирал: / поврага му – нека мре. / Да, да беше някой мъж / сановит, държавник виден, / или някой гешефтар – / бил би всекиму той свиден. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 105. В истото време, когато се крестиха болгарете, появиха се и двама любородни Кирил и Методий, братя едноутробни, чий отец се именуваше Леон и беше родом болгарин и сановит в Греческата империя. Хр. Павлович, Ц, 74.