САНÒВНИК, мн. -ци, м. Старин. 1. Високопоставен придворен служител. Пред трона се трупаха великите боляри и високите сановници царски. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. Черкувахме се в царската черква зад двореца и в патриаршеската, дето на големите празници се черкуваха самият цар, великият примикюр, кастрофилаксът и всички сановници. Ем. Станев, А, 13-14. Около владетелското семейство бяха наредени най-близките придворни и роднини, сетне сановниците, съветниците и управителите. Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. Преди да бъде въведен при него, сановникът обявил: – Султан Абдул Азиз е готов да приеме екзарх биринджи Антим. Хр. Бръзицов, НЦ, 159. Ти си добър и мудър человек, понеже не правиш такива погрешности, каквито правят вашите царски сановници. Г. Кръстевич, ИБ, 297-298.
2. Лице с висш духовен сан. Негодуващият глас на редките просветени църковни сановници остаяше без ек. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 132. Да не била ранната му [на Рафаело] смърт, римокатолическата църква би могла може би да се гордее днес, че най-великият живописец е бил неин сановник. К. Величков, ПР, 165. Министърът на юстицията е разпроводил един циркуляр до церковните сановници. Хр. Ботев, Съч. 1950, 223. Не се въвождат пред съд върховните верозаконни и духовни сановници, ако не са заповяда за тяхното въвождане под съд от великия везир. ДЗОИ I (превод), 74-75. За характера, уредбата и програмата на воденото от Фотинова училище може да се съди от една черновка, отговор на едно писмо на Диополския владика Авксентия, в което високият черковен сановник поздравлява и насърчава „съотечника“ си в неговата учителска деятелност. Ив. Шишманов, СбНУ Х, 632.