САНÒВНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който се отнася до сановник и до сановничество. Латинците не са възприели сановническата йерархия, изработена от Византия, и не са си служили с византийските длъжностни имена. П. Мутафчиев, ИЗЕС, 232. На 29 септември 1871 г. той пристига в Ловеч като помощник на Левски. Един дипломиран в чужбина българин прекрачва всички предлагани му облаги на мирния сановнически живот, за да встъпи в живота като войник на революцията. П. Константинов, ВЕС, 143. Възтържествувалата в края на XII в. тенденция за сливането на императорската с държавната собственост е предизвикала ропот сред кръговете на сановническата и чиновническата аристокрация. А. Кисиленко, БВ (превод), 92. Сановническо положение.