САНÒВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Старин. 1. Положение на сановник. Той бе навикнал – в двадесетгодишно сановничество – власт да упражнява, / да дава заповеди, да диктува. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 5, 31.
2. Събир. Съвкупност от сановниците в дадено общество, държава. Всички военни и дворцовото сановничество решително се противопоставили на франкското предложение двете империи да се обединят чрез династичен брак. Г. Бакалов, СБВ, 46. Във Византия те [арменците] са имали твърде силно влияние и някои от тях са достигнали до престола, като оставим настрана, че те са играли много важна роля в сановничеството на империята. Ст. Бобчев, ИСП, 278.