САНСКРЍТ, мн. няма, м. Езикозн. Санскритски език. Силен тласък в развитието на славянското езикознание, а оттам на славянската филология, дава бързият напредък на сравнително-историческото езикознание в Германия след откриването на класическия свещен староиндийски език – санскрит. Ив. Куцаров, УСФ, 125. С тази своя идея и без научна взискателност [Г. С. Раковски] извежда всяко име, всеки термин в народното ни творчество направо от санскрит, като свободно съпоставя народни обичаи, вярвания и обреди. Хр. Вакарелски, ЕБ, 46. На санскрит са създадени индийските национални поеми „Махабхарата“ и „Рамаяна“. Ив. Дуриданов, ЕТ, 15.
– От санскр.