САНТÀЛ, мн. няма, м. 1. Санталово дърво. Петкан прекарваше часове наред да майстори лъкове и стрели. Отначало правеше обикновени лъкове; от най-гъвкавите дървета като лешник, сантал, червено дърво. Д. Савова-Габровска и др., ПДЖ (превод), 49. А за дръжка на бича се търси скъпо дърво – или сантал, който не губи никога мириса си, та спасява от ухапване на скорпион, или желязно дърво от Кавказ, което потъва във вода. А. Дончев, САСТ I, 147. Венецианците снабдяват Европа с така търсените подправки, с медицински растения – камфор, опиум, алое, сантал. К, 1963, кн. 1, 24. Дърворезба от сантал.
2. Етерично масло, получавано от това дърво, с приложение в парфюмерията и медицината. Тъй някоя жена до смъртното възглаве / натрива със сантал мъжа си пак. Й. Милев, Г (превод) [еа].
3. Спец. Багрилно вещество с червен или жълт цвят, получавано от санталовото дърво и от някои други растения. С топъл разтопен сантал той минаваше върху изписаните икони. Да лъснат, да са свежи и здрави боите! Хр. Милчева, МЦ, 75.
– От гр. σάνδαλον вер. през фр. santal. – Друга (остар.) форма: сандàл.