САНТАСЀ, мн. няма, ср. Вид игра на карти за двама играчи. Никола Тодоров е редовен посетител на Арменското кафене срещу джамията. Там се събират „непризнатите таланти“ да играят табла, сантасе или пикет и да пият „на вересия“ турски кафета. М. Кремен, РЯ, 405. Тракане на пулове за табла, рязък шум от сечене на карти – играело се скамбил и сантасе – щракане на броеници разнообразявало шума от сърбането на кафето. Хр. Бръзицов, НЦ, 41. Другите четяха вестник, играеха на сантасе, водеха шумни разговори за училищните работи; понякога бистреха политика. А Климент Кожухаров седеше настрана. Г. Райчев, В, 29. Съберем се някога на заседания, че я бре, де бре… я бре, де бре – една табла, една бира, две табли, две бири или едно сантасе… Н, 1896, бр. 231, 183.
– От. ит. sessantasei ‘шестдесет и шест’.