САНТИМЕНТАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Литер. Литературно течение през втората половина на XVIII в. и началото на XIX в., за което е характерно идеализиране на човека, представяне на герои със силна, изтънчена чувствителност, богати чувства и душевни вълнения, описание на идилична атмосфера, увлечение по природните красоти. Английският сантиментализъм е представен чрез няколко превода на „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо. Г. Константинов, ПР, 6. Литературата на XVIII в. е свързана с разцвета на самодържавната власт. В края на столетието, когато започва кризата в крепостната система, се ражда руският сантиментализъм. Лит. X кл, 3. Сантиментализмът остави чувствителни следи и в поетическия речник дори на поети като П. Р. Славейков, Ив. Вазов и Пенчо Славейков. Най-вече на сантиментализма дължим едно пакостно наследство, от което мъчно можем да се отървем – евтината, афектирана поетизация. Злат., 1941, кн. 6, 284.
2. Книж. Сантименталност (в 1 знач.). – Остави празния сантиментализъм, Васе. Нека си остане в мухлясалите ученически албуми. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 178. Той е непосредствен, наивен художник, свободен от баласта на всякакъв сантиментализъм и философски и социологически системи и предубеждения. Б. Ангелов, ЛС, 260. Той [Раковски] трябва да възвеличи героизма и славното минало на българите. Честни намерения са съчетани с куха риторика и фалшив сантиментализъм, така че интимната нота в усета за нещата и в израза заглъхва съвсем. М. Арнаудов, ЖТИ II, 35. Отблъсва сантиментализмът на тоя разказ и особено неприятна е претенцията на автора му, когато се съпостави той с дирената в разказа „Зимна приказка“ експресия. Изток, 1927, бр. 64, 4.
– От фр. sentimentalisme.