САНТИМЕНТÀЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Неодобр. Проявявам излишна, прекалена сантименталност. Аз сантименталничех като гимназист. Изгарях от възторг и не се одързостявах да пипна ръката ѝ. Герой на Тургенев! Тя нито за миг не се показа отегчена. И. Петров, Съч. II, 83. На всички им е мило при раздялата. Но те са войници на труда, те не трябва да сантименталничат. Г. Караславов, ПМ, 109. – Учудва ме във всичко това ролята на Алексей Карамазов: брат му утре или другиден го съдят за такова престъпление, а той намира време да сантименталничи с момчетата! Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод), 552. Той [Г. Райчев] създава един междинен жанр, нещо средно между разказ, описание и интимна изповед. Той философствува и сантименталничи по тази изживяна мода с рядка страст и още по-рядко майсторство, според литературния вкус на епохата. Злат., 1942, кн. 7, 318.